xenos::life

Стоян Стоянов

Кой е авторът на този блог?!

Роден е през лето девето от стъпването на човек на Луната, в град Шумен.
Кръстен е на дядо си Стоян. Носи неговото име и като фамилно.
Детството и началните си ученически години изкарва в квартала с
колоритното име Дивдядово.
Там ходи на детска градина и до седми клас учи в 9-то ОУ „Панайот Волов“.
Зародилата се у него още от най-ранна детска възраст любов към природата, го отвежда в Шуменската Природо-Математическа гимназия „Нанчо Попович“, където завършва успешно паралелка с профил „Биология и Химия“ през 1996-та година.
През същата година е приет като редовен студент в Шуменски Университет „Епископ К. Преславски“. Бързо след това той вече става нередовен, в резултат на челния сблъсък с алкохола, жените и електронната музика.
Все пак девети септември 2002-ра година за него се оказва наистина денят на Освобождението, защото в студентската му книжка е написано „Завършил семестриално“.
Невзети навреме държавни изпити го карат да отлага влизането си в казармата, докато в един прекрасен ден не се оказва на 27 години и военните престават да се интересуват от него. Въпреки това е успял да натрупа в актива си 10-тина военни комисии и още толкова други повиквания от тяхна страна.

През първата година от третото хилядолетие започва да се увлича от компютрите и се изживява като киберпънк.
Прекарва следващите няколко години в нощно облъчване с CRT монитор и дневни сънища.
Назовава себе си с никнейма xenos и се подвизава в различни IRC канали, сайтове и форуми.
Скоро открива красотата и свободата на Линукс, знанията му за който го връщат отново в Шуменския Университет, но този път с длъжност „Системен администратор“. Там той работи и понастоящем.

През една студена зимна вечер на 2005-та година, в случаен IRC разговор се запознава с бъдещата си съпруга, с която 2 години по-късно минават под венчило и се сдобиват с мъжко чадо.

Както всички други негови временни увлечения, така и компютрите не се оказват нещото, обсебило напълно и завинаги сферата на интересите му. Те просто остават негова професия (засега).
През последните години откривателския му инстинкт и старата, (но неръждясала), любов към природата, го карат да открие прекрасният свят на пешеходния туризъм и да се увлече от уменията и навиците за оцеляване в дивата природа.
По същото време почва да списва и този блог, поради нарастващите опасения от развитие на склероза в по-напреднала възраст, а и от желание да споделя мислите си с други хора.

Всички снимки и материали, публикувани тук, с изключение на специално упоменатите, той смята за своя авторска собственност и предявява към тях авторски права. Той вижда в тях израз на личното си мнение, а не мнението на работодателя си или който и да било друг.