В събота и неделя пътувахме до Никопол. Оставих там Теодора и малкия, да погостуват малко на другите баба и дядо.
Ще са там през следващите две седмици.
Големи жеги тия дни. А да пътуваш е още по-зле.
Уж щяхме да тръгнем нарочно рано, около 7 часа, но пак се позабавихме и тръгнахме около 8 и 20, така че по обед все още пътувахме.
И в Никопол беше горещо. Сигурно поне 37-8 градуса.
В Никопол беше годишния панаир. Пяха разни чалга изпълнители. Хората много се радват, ама аз не съм по тия неща. Едва успях да направя само един тигел през улицата, където бяха подредени сергиите, люлките и другите там атракциони.
Много циганин, много нещо. А аз имам и непоносимост към хора в големи количества. Даже вечерта, когато излязохме всички, и Румбата беше с нас всички искаха да минем пак по тая улица, която беше просто непроходима от народ. След първите метри в тоя ад, аз си взех количката, дадох си командата „Кръгом“ и отидох с малкия в паркчето до пристанището, където беше почти безлюдно и спокойничко. Там постояхме с него малко да погледаме Дунава и корабите. Ще ти се бутам аз в циганията. Предпочитам да хвана по-лека зараза.
Та това е в общи линии. Прибрахме се с брат ми към 20:30 тази вечер.
Новини (RSS)