Отдавна смятах, че натрупалата се информация в блога ми трябва да се въведе в някакъв ред, но след като това ми беше напомнено и от редовен читател – нямаше как да не седна и да го направя. 
В началото блогът ми стартира като личен ежедневник, което си проличава и от първите публикации. После някак нещата следваха естествения си ход и блогът стана тематичен. Не ми пречи да публикувам пак неща извън темата му, но като цяло тя си остава Методи и умения за живот сред Дивото, Оцеляване, Пешеходен туризъм… абе нещо такова.
Проблемът обаче се появи от факта, че за всички публикации, свързани с основната тема, първоначално беше отредена само една категория в блога – „Екипировка / Survival“. Името и беше прекалено общо и в нея попадаха публикации от всички аспекти на Оцеляването, Уменията за живот в Дивото, Екипировка и какво ли още не. Това създаваше трудности при намирането само на публикациите свързани с точно определен аспект (например „Вода“).
Разбира се, че имаше търсачка, както и етикети, но те не бяха най-доброто решение, така че бях принуден да разбия категорията на подкатегории, всяка от която беше конкретно за всеки основен аспект в тази Наука.
Ето и новополучените подкатегории:
- Вода
- Времето
- Експерти
- Инструменти / Екипировка
- Медицина / Първа помощ
- Направи си сам
- Облекло
- Огън
- Опасности
- Подслон
- Психология
- Пътуване / Навигация
- Сигнализация
- Храна
Старата категория беше най-добре да изчезне, но трябваше да измисля име на новата. Нарекох я Бушкрафт. Това е чуждица, която мисля няма точен превод на български, а според мен е най-точното описание на нещата, за които пиша в блога си. Сбор е от две думи bush (шубрак, обширна област с девстени гори) и craft (умение, занаят, професия). Зад граница тя е активно използвана, когато се говори на тази тема. Survival е малко ограничаваща и неточна дума, с която да обобщя всичко, което публикувам тук. Все пак сред Природата може не само да се оцелява, а и да се живее!
Надявам се да съм ви улеснил с това решение!
Новини (RSS)
Много добре!
Супер
Добра работа!
Страхотна работа! Поздрави!
Хубаво е,че има развитие на блога.След време ще стигнеш до написването на книга или до телевизионно предаване.
Ехеее…
Айде книга не е невъзможно да седна да пиша някой ден, ама това с телевизионното предаване – определено мисля, че няма да се случи. Чак такава публичност не ме влече. 
Стояне, тази иновация в блога е наистина полезна. Спестява време и е лесно да намериш това което търсиш, харесва ми. Колкото за книга що да не се пробваш, аз сега си играя да направя синтезирано джобно наръчниче от няколко книжлета.
Само да ти кажа, че ако ще се захващаш с това, с цел да продаваш нещо полезно и смислено, да знаеш че ще е много трудно. Имам опит с български книгоиздатели (не на такава тематика) и ако не кихаш банкноти, нищо няма да постигнеш. Моята идея е като отида в гората за няколко дена да си направя няколко капана, да набера малко листа и цветчета за подправки и естественно да имам мотивации и знания за всичко най-важно за един бетстващ, не че планирам да ставам такъв 
Само най-важното и полезното. Ако решиш и ти да започваш нещо подобно ще е добре да знаеш че секция разстени (ядивни и неядивни) направо може да те изнерви от търсене и снимков материал.
Какъвто съм заблеян забравих да попитам – а школа за оцеляване ще планираш ли да създадеш, че в нашта мила родина май си нямаме? Имаш знанията трябват ти само ученици и така от електронно-теоретичен тип помощ, ще може да помагаш и в практически вид.
@J.M.: Ех… много напред в бъдещето гледаме!
Преди да направя школа (ако се реша де), първо трябва да натрупам солиден опит, че да мога да поемам отговорност за други хора. С моите скромни занимания от година-две насам едва ли някой би ме взел на сериозно. Теоретично може и да съм добре подготвен, но нека не заблуждавам никой – аз не съм експерт… поне не още… 
Както и друг път съм казвал – аз съм обикновен човек с влечение и любознателност за тези неща. Някой ден може и да се променят нещата, но едва ли ще е скоро.
Колкото до това, че нямаме школа в България – нашето общество още не узряло за това. Малко са все още желаещите, малко са и парите, които се въртят в тази сфера. Точно затова и няма предлагане. Виж започнаха да се появяват скаутските клубове, както и разни фирми, които предлагат подобни изживявания. Това е началото. След няколко години нещата може да се променят. Може и тогава заедно с други подходящи хора, с които се надявам да се запозная, да направим нещо подобно но…
Абе школа не, ама можем да си направим едно сдружение.
Примерно Българска бушкрафт асоциация. Звучи, а?
Black Wolf, звучи добре. Аз бих се включил в такава организация. А и тук в блога на Стоян се поопознахме чрез коментарите си. (10х за възможността, Стояне!)
Наистина звучи, Black Wolf!
Определено си заслужава да се отдели време за мислене над този въпрос.
Поздравления Стояне за новото подреждане на блога!Сега е много по -удобно да се намират отделните статии .Колкото по въпроса сдружение -школа, ще е много добре ако се избягва всякаква комерсиализация.Мисля ,че нямаме нужда от някакъв елитарен клуб само на хора с възможности или да се създава нещо като борса за туризъм и магазини за оборудване.Идеята на скаутите най-много ми допада но тя е американския модел и при нашите условия също се превръща в нещо като елитарен клуб.Необходима е някаква форма на много по -широка достъпност и популярност за всички възрасти (не зная как стоят нещата с БТС)а и някогашното военно обучение (минал съм го навремето)имаше някои полезни страни макар ,че се провеждаше доста формално .Израстват поколения които са трогателно безпомощни и дори кратък престой в недотам екстремни условия могат да са фатални за тях.Да не говорим за наркотиците и другите опасности които направо се срещат на всяка крачка.Много от нас са бащи или ще стават и не ни е безразлично в какво общество ще израстнат децата ни .Нека не си правим илюзии ,че ако бдим над тях и ги обучаваме но живеят в опасна страна ще ги опазим.Мисля ,че малко се поувляках и не съм формулирал точно от каква форма на организация се нуждаем но мисля ,че главните насоки могат да се избистрят ако ги обсъдим а и конкретните пътища за тяхното постигане.Стояне,все пак този блог си е твой и ти решаваш аз давам само една идея.
@Георги Георгиев: Говорим за нещо, което още не е реалност, а дори не е и обсъдено желанието за появата му.
Блогът ми не мисля, че има особено значение за всичко това, освен ако не изключим възможността който той предлага на хората с еднакви интереси да общуват.
Не се глася за лидер на евентуалното сдружение, защото някак си не се виждам в ролята на такъв. Би ми харесало ако то е общност от равни. Некомерсиална организация задължително, но ако се намери начин да подсигуряваме финансово някакви дейности – защо пък не.
Елитарен – също не, но пък хората в него би трябвало да имат поне основните необходими умения, желанията и интересът към изучаването на тази наука.
Абе май се олях.
Нещо като приказката за Гъргалчо стана. Още нищо не се знае. Може би предстоят обсъждания с желаещите… времето ще покаже. 
Страхотни идеи като цяло
Сдружението прави силата 
Поздрави на всички
Извинявай, с цялото ми уважение към времето и труда ти, които влагаш в този блог, но само аз ли забелязвам, че основната категория си я кръстил „Бъшкрафт“ нещо, което няма нищо общо с нещата, които пишеш тук ?
@Любомир: Извинен си, но ако може да бъдеш малко по-конкретен. Не разбрах забележката. Отначало си помислих, че съм допуснал правописна грешка, ама се огледах и не я намерих.
А и ми е чудно как така всичко, което пиша няма нищо общо с бушкрафта? Как ли мислят останалите читатели? Ако имаш предвид, че публикациите на тема Оцеляване са малко повече от останалите – не значи, че и занапред ще е така!
Това, което искам да кажа е, че блогът няма общо с Bushcraft-a. Единственото общо е едно единствено – оцеляването. Самата тема, която си избрал да покриеш не знам дали ще успееш, тъй като е доста обширна и обхваща неща, които до този момент не са споменавани тук, пък и където и да било из българския web.
@Любомир: „Bushcraft is a long-term extension of survival skills. A popular term for wilderness skills in Australia, New Zealand and South Africa, the term was popularised in the southern hemisphere by Les Hiddins (The Bush Tucker Man) in Australia as well as in the northern hemisphere by Mors Kochanski and recently gained considerable currency in the United Kingdom due to the popularity of Ray Mears and his bushcraft and survival television programmes. Bushcraft is about surviving and thriving in the natural environment, and the acquisition of ancient skills and knowledge to do so. Bushcraft skills include; firecraft, tracking, hunting, shelter building, the use of tools such as knives and axes, foraging, hand-carving wood, container construction from natural materials, rope and twine-making, and many others. These are the kinds of skills well known to our ancient predecessors, many of which are still practiced today as an everyday skill amongst aboriginal and native peoples around the world.“ – Това ти го оставям да си го преведеш за домашно. След това пак ще си поговорим дали в блога ми не се пише за подобни неща. Не намираш ли противоречие в собствените си думи „… няма нищо общо… Единственото общо…“ ?
Като цяло мисля, че отиваш прекалено далеч в това, да решаваш предварително какво мога, и какво не мога да напиша. Това, че досега в българския web не си видял написано нещо подобно, автоматично ли означава, че не мога да го напиша?! Какво мен лично ме касае това, че не било написано? Та нали именно за това пиша – за да запълня празната ниша, която, вярвам, дразни много от нас. Би било истинска загуба на време да пиша за неща, които вече са достъпни в Интернет на родния ми език.
Принципно не искам да се заяждам с читателите си, затова ще прекратя спора. Искам само да знаеш, че съм много наясно с нещата, за които пиша.
Само времето ще покаже кой е бил прав и кой крив!
Поздрави и успех!
Именно!
Благодаря!
Всъщност Любомире, май подходих малко грубо в отговорите си, за което се извинявам, но така е винаги, когато ме подценят или обвинят, че говоря глупости. Но истината е, че аз много добре знам какво значи Бушкрафт, и защо съм озаглавил така главната си категория. Това може да се приеме като една тенденция в развитието на блога, в едно желание да изляза от рамките на Оцеляването, което се явява само част от голямата наука Бушкрафт.
Знам, че тя е обширна и едва ли мога да имам времето и познанието да напиша всичко по нея, но пък това трябва ли да ми пречи все пак да напиша нещо? А и никъде не съм писал или изявявал желанието за изчерпателност. Просто пиша за нещата, които са ми интересни. А и не взимам пари от никого, та да му дължа изчерпателност.
Като отидеш в библиотеката и погледнеш рафтовете по темата География примерно, мислиш ли че там има всичко, което се знае за географията? И все пак те са сложили тоя етикет. 
Блогът ми не е затворена книга и нови материали ще се добавят постоянно. Това, което сега може да се прочете в него, утре ще е само част от нещо по-голямо, нещо по-всеобхватно и тогава определението „Бушкрафт“ ще е съвсем заслужено. Надявам се тогава все още да ме четеш, та да се съгласиш с мен!
Поздрави!
Едно малко допълнение Стояне: Мисля ,че никъде не съм писал ,че те подозирам в лидерски амбиции, дори нямам такова усещане.Разсъждавах просто по тема която отдавна ме вълнува и за която мимоходом стана въпрос.Колкото до организацията-представям си я като закритата някога „Юнак“с планинарски (бушкрафт),военно -приложен и спортен профил.Като ,че ли е най-добре да няма деление по секции и строго обособяване.Пак се увлякох и взех да шия гащи на нероден Петко ,но си мисля ,че от всичко това ще има голяма полза.Бяха унищожени някои организации с подобни дейности в близкото минало и тяхната липса се чувства осезателно.Аз самия съм прескочил възраста за тези неща но ще се радвам ако и други се запалят за тази идея ,а както се знае от най-малкото въгленче може да се разгори буен огън .
@Георги Георгиев: Сигурно не си ме подозирал в лидерски амбиции, но понеже каза „все пак този блог си е твой и ти решаваш„, не исках да оставям хората с грешни убеждения, че около мен се върти инициативата и от мен се взимат решенията.
Иначе с радост ще направя каквото ми е по силите и възможностите, нещо такова да стане реалност.
Нещо не зацепих…
Може ли Любомир да каже защо блогът няма нищо общо с бушкрафта? И кое има общо.
Да, има още много теми, които не са засегнати, но нали това е идеята – материала постепенно да се обогатява и допълва.
Да вземем правенето на оръжия (прим. лък, атлатъл и пр.). Почти всички „бушкрафт мастъри“ (с 1-2 изключения), които пишат книги или правят филми дават изключително измислени (и неверни!) упътвания по въпроса…
Да, прим. в блога на Стоян си заслужава да се напише нещо за правенето на лъкове в „походни“ условия или при по-спокойна обстановка. Надявам се и това да стане някой ден, но не моге всичко да се изсипе изведнъж за 2-3 месеца.
Поддържането на подобен блог или сайт изисва време и усилия, затова праим евалла на Стоян за ентусиазма и упоритостта.
Като казваме „робинзониада“ се сетих, че всъщност добрия стар Робинзон Крузо е май първия литературен „бушкрафтър“.
Пак съм аз
! Евалата! Супер е станало! Ще има да разцъквам из блога с часове наред … както преди !
по повод организацията
.. мисля, че може би ще е добре някъде някакси да се организираме на регионално ниво (е ако се съберем 2-3 от варна дето четат блога, всеки ще каже и на 2-3 приятели дето са запалени по идеята.. и така за всеки град..).. и не виждам, защо да не можем да си организираме тук таме срещи. абе има ли желаещи ще има и развитие работата.. колкото до „бушкрафт“-а.. това ми напомня за една книга, в която единия герой беше много добър учен, като му кажеш определен вид организъм, веднага се сеща за вида, подвида, произхода, развитието и куп други работи.. но ако го види на живо не го познава. та не разбирам защо толкова се хващате за измислени термини (измислени от хората).
joy_boy казва:
„.. мисля, че може би ще е добре някъде някакси да се организираме на регионално ниво (е ако се съберем 2-3 от варна дето четат блога…)“
Аз съм от Варна и подкрепям идеята – може да се организира нещо такова.
Привет Стояне!Сега разбрах ,че не съм се изразил достатъчно ясно и в желанието си да не правя повторения се е получило двусмислие.Там имах предвид само за блога.Организацията е съвсем друг въпрос.Само използвах случая защото стана въпрос за нещо подобно. Сега с радост установявам ,че поне се е появил пушек но иска още много триене.Като начало всяка организация която не се създава с много пари или държавен документ винаги възниква като малки групи на съмишленици събрани по регионален признак и чак когато групите укрепнат и наберат повече членове се провежда общ сбор.За щастие Интернет може много да опрости връзките , да ускори процеса а то с минимални разходи.
Jo_boy и аз съм от Варна(та) ама да знаеш, че ако ти се сабира с някой в горите, ще трябва да чакаш да се стопли времето, щото нормален човек нямам да се съгласи да мръзне из нощите. Аз не съм от кекавите, затова тая зима съм из селската горица, близо до населено място, ако се наложи да бягам на топличко (да се надяваме да издържа над снега). Препоръчвам на всеки който чете това: НЕ СЕ МИСЛЕТЕ ЗА МНОГО МОЖЕЩИ И ЗНАЕЩИ, щото всеки който е загазил в гората точно това си е мислил. Едно е да четеш и да коментираш, друго е да го преживееш (от личен опит го казвам). Без лоши помисли ви го казвам, никой не знае какво ще му се надипли над главата. Колкото за лидер на групата, това съм аз
майтапя се разбира се, но за лидер ако си избирайте трябва да го селекционирате здравата, защото от него зависи всичко. Лидер се ражда (както може да се веме и сертификат вече), трудно е да се намери из блогове и форуми. Колкото за спорчето дали темата е наименувана коректно, то моето мнение е „ДА“ защото има и доста неща които си правиш вкъщи като трите вида печки и котлони ( нищо лошо Стояне, ама ако попаднеш в реална ситоация на оцелявяне надали ще мъкнеш печка), както и други дреболии които може и сам да си измайсториш или закупиш. Имайте на предвид че дори и на английски Бушкрафтинг и оцеляване са две различни неща и се различават по толкова неща. Но може да се признае че има и от двете в този блог което е много добро. А и надали е уместно да се спори за това дали е написано едното или другото, нали е важна информация, никой няма да се обърка чак толкова за какво чете. Стояне имаш ли някакви наблюдения върху сървайвинг курсовете в Англия? Намерих една школа (от многото) с много богат избор от програми и най-хубавото на нормални такси. Само ти трябва добър английски, май бяха около 60 паунда за дневно учение и 90 паунда нощно. Има и още за какво ли не.
Стояне трябва да сложиш някаква опция за коригиране на коментари, че все се случва да напиша нещо и след пет минути пак да се сетя за допълнение. Например сега се сетих за една фраза на Рей Миърс (надявам се да е неговата де) „Всичко от което имам нужда в гората са само знанията ми които съм придобил с времето, а не нещата които мога да нося със себе си“ Има лека перифраза от моя страна ама неможе да е без хич.
На такъв човек как да не кажеш сървайвър. За мен истинския сървайвър може да преодолее всичко и да оцелее до края, а не просто да преживява до тогава. Надявам се да си ме разбрал. 
Хубаво е да носиш нещо със себе си ама чак тористическа раница, пълна до горе с какво ли не, е това не го приемам за подвиг, а оцеляването ИСТИНСКОТО оцеляване си е един велик личен подвиг.
J.M., нещо много епично взе да ми звучи всичко. Да не си пийнал пак греяно винце!
Шегувам се.:)
Виж сега, подхождаш прекалено обобщено и подценяващо към всички, които четат тук. Сигурен съм някои от тях си имат представа за какво става дума, когато се говори за зимни преходи и нощувки. Някои от тях са ходили и в казарма, ама по онова време.:)
Бушкрафт и Оцеляване не са различни неща, а второто е част от първото, това го казвам за последно вече.
Относно печките – да съм казал, че са за оцеляване?! Аз тук не пиша само за оцеляване. Но виж пък ако намериш консервна кутия в ситуация на оцеляване – изготвянето на подобна на тази печка ще ти е направо животоспасяващо, ако не разполагаш с много гориво и начини за набавянето му.
За ходенето с раниците – виж аз процедирам така: Тръгвам си с раницата и нещата, които смятам, че ще са ми необходими. Устройвам си се и започвам да си упражнявам уменията, който може да са палене на огън с подръчни материали, правене на капани, подслон и т.н. Ако ми омръзне, или времето стане кофти – имам си необходимото да продължа да си се чувствам добре и да се наслаждавам на излета. Истинското оцеляване си е мизерия и може доста да ти вгорчи впечатленията от природата. Няма нужда винаги да се подхожда така, за да станеш истински бушкрафтър или сървайвър. Ти гледал ли си всички филмчета на Рей Миърс, или да си чел книгите му (аз съм)? Да ти кажа той хич не ходи с празни джобове из горите.
А и ако винаги ходя из горите с раницата си, то е много вероятно да попадна в ситуация на оцеляване именно с нея, което ще е доста по-добре! 
Абе като цяло – нека не се правим на чак такива герои. Нека оставим истинските мъки и усилия за момента, в който наистина ще са ни нужни. Иначе може и по-спокойно. Едно по едно. Не очаквай да научиш всичко необходимо в условия, доближаващи се до истинското оцеляване. Повечето умения и техники трябва да се усвоят в спокойна обстановка. Само тогава ще вникнеш в подробностите им.
И не ти го казвам като някой, който е патил. Нищо, че съм изчел купища книги и съм изгледал още толкова филми – все още не съм абсолютно сигурен, че съм напълно подготвен. Затова ще пробвам малко по малко.
Виж когато натрупаш достатъчно знания и умения, и наистина усетиш онова чувство на увереност във възможностите си и себедостатъчност – тогава можеш да почнеш и да скиташ зимно време из горите само с нож в джоба, и това ще е логичният ход на обучението ти. Но дотогава ще има още доста време.
За школите – мисля че бях гледал една английска, в която един от експертите е Джон Уайзман. Ами все още не са ни по джобовете. В такова нещо бих отишъл само ако ми трябва сертификат за някъде си.
Айде, че прекалено се олях.
Стояме, за винцето не бери грижа, когато трябва ще му доде времето. Колкото за това че може би подхождам прекалено подценително към някои, не ми е било в главата докато съм го писал, ти го подчерта така че явно ти си засегнат. Прочетох че си писал и за хора които имат опит в това, незнайно защо мислиш че аз нямам никакъв опит в лагеруването на открито. Ходил съм по чукари и гори през всички сезони и много добре ЗНАМ КАК Е. За хората които са ходили в казарма, просто не разбрах защо си написал че имат опит в бушкрафтинга или както ти си го наричаш ОЦЕЛЯВАНЕ. За това дали са едни и същи неща Бушкрафта и Оцеляването, ще те оставя за втори път да не спорим (По-умния отстъпва). За печките ти писах с цел да разбера дали и тях ги хвърляш в секция оцеляване или бушкрафт. На въпроса ти ако намеря консервна кутия в гората, първо ще си кажа че наблизо има път по който да стигна до населено място, а след това ще я взема за да я метна в някой (контейнер). Е може и да ми мине да направя някакво средство за завет на огънче ама чак да пробивам димоотводи и да й правя модификации. Може и да я използвам за чаша или средство за готвене.
Така следващия ред ще го наименувам НИКОЙ НЕ СЕ ПРАВИ НА ГЕРОЙ. Стояне, според теб до къде ще стигнеш само с тренировки в горичката до града ти. Едно е да си знаеш пътя и да имаш опция да се върнеш у дома и съвсем друго да си на незнайна пустош без мисъл на къде да тръгнеш. Така че, ако си мислиш че като дялкаш пръчки в гората на 3 км. от дома ти ще станеш оцеляващ или добър бушкрафтър, е то не те знам защо намен пишеш че съм герой. Писал си и някакви неща за чувство на увереност, за някакви умения и знания, а да те питам теб от къде си си ги набавил тях. Както и сам казваш с четене на книжки и гледане на филмчета!? Не разбирам, значи ако и аз започна да гледам филмчета и да чета книжки и аз ще стана като теб, ОЦЕЛЯВАЩ и БУШКРАФТЪР. Нека да кажа че се занимавам като любител бушкрафтер от 5 години и нито през миг от този период от време не съм имал смелоста да се нарека ОЦЕЛЯВАЩ или БУШКРАФТЪР в пълния смисъл на думата. Не знам защо но в изреченията които ти пишеш за това как от даден човек ще стане по горните персони, аз усещам едно огромно количество горделивост и надменост.
За школите не знам кои точно си намерил но има някои които са много ефтини за бедняци като нас.
НЕ приемай всичко написано за убида, а за укор, защото за човек които добива знания от книжки, филмчета и малки излети за по нощ време в близката гора, аз не мога да кажа че е нещо повече от любиел на природата. Глупаво е да се спряга твоето дело за оцеляване, за природолюбителство или бушкрагтинг да но за оцеляване моля те НЕДЕЙ.
Еххх, J.M… в по-горният ми отговор и за момент дори не съм си помислял да защитавам или изтъквам себе си. Наистина вярвам, че не всички от читателите са разни аматьори, както ти ги обобщаваш (“… на ВСИЧКИ които четат този блог казвам…“).
На няколко пъти даже споменавам, че въобще не съм толкова велик, за колкото някои хора може да ме мислят. Аз съм си най-обикновен човек, който според теб засега е само природолюбител, но пък какво лошо има в това? А и някога да съм спрягал делата си за Оцеляване? Аз пиша за такова, но не съм казвал, че го правя… поне не засега.
Не съм писал, че лично аз имам достатъчното чувство на увереност и себедостатъчност. Никога не съм се наричал ОЦЕЛЯВАЩ и БУШКРАФТЪР. Изчети всичко в блога ми, и ако намериш поне на едно място, където съм написал, че съм такъв – евала ще ти кажа. Никога не съм се държал надменно. Просто те посъветвах ти да не го правиш с другите хора. Защото има и други, които не са толкова „кекави“ и също ходят тук и там през зимата.
Абе като цяло – грешно ме разбра. Нека да не спорим повече за глупави неща. Няма и да се засегна от всичко, което каза за мен, защото вероятно имаш основание да го кажеш. Аз си знам какво съм си намислил и как смятам да го изпълня. Де да имах достатъчното време и възможности да го направя още на момента… но…
А и така или иначе живота си е пред нас и това, което днес още не сме, вероятно ще станем след години!
Поздрави!
И аз съм съгласен с тебе Стояне.Всичко което правиш за този блог и за нас които се стремим да обменяме мнения и опит е много полезно.Учудвам се ,че често се намират хора които всичко посрещат „с рогата напред“ или вечно търсят някакви нечисти подбуди.Мисля ,че точно за подобни случаи Конфуций е казал:“По-добре е да палнеш една свещица отколкото да се оплакваш от мрака“
Стояне, от около два месец ми мътиш главата с тоя твой блог. Добре го списваш засега и за в бъдеще ти пожелавам да продължаваш в същия дух. Вниманието ми привлече това, че освен, че превеждаш статии и правиш свои опити. Както си е по български: око да види – ръка да пипне.
Ама много коментари се изписаха за това, което правиш за този блог. Не се впрягай много. Ти пиши – пък който иска да чете.
Бих ти предложил да помислиш нещо и за български традиции. Все още могат да се открият стари български рецепти за съхраняване на храна по време на дълги пътувания от времето преди бурканите, какво е било менюто на овчари, кюмюрджии, гурбетчии и т.н., които дълго време са на път (като трахана и качамак, които вече са споменати в блога). Какво е било съдържанието на “раниците” им; какви “лекарства” са носели със себе си, по какви правила са избирали място за нощувка и други. С две думи неща, които би било интересно да знаем и дори да можем да използваме и днес.
Успех.
Стояне може и да си прав, може наистина да не съм разбрал някои неща както трябва, ама има неякои твои текстове които просто са леко назидателни. Няма нищо лошо в това да си природолюбител, само да не го бъркаме с друго. Тренировките са едно нещо, действителноста е друга. Без лоши чувства и продължавай напред. Не забелязах дали си написал предупреждение към четящите че ако стане нещо ти не отговаряш, ако не си те съветвам да го направиш, защото кой знае колко разумни хора четат, и последното не е клевета към четящите.
Тъй като имам проблеми с нета, рядко чета блога ти, не е умишлено.
Малко се колебаех дали да коментирам това, но… не се удържах.
Значи за българските тредиции на „живот сред природата“ – не трябва да храним големи надежди, че ще научим нещо интересно, кой знае колко полезно и по-ценно от това, което се среща на други места по света.
Българинът се отнася (и очевидно го е правил и в миналото) към прирдата като към враг. Ако внимателно видим какво ни казва фолклорът, ще се натъкнем на същото. В наподните песни обикновено гората, планината са впраждебни и опасни места. Примерно щом едно животно не „стока“, а е диво, то трябва да се трепе, по възможност веднага.
Поне моите собствени наблюдения сочат това.
Какво са яли и с какво са се лукували да речем овчарите? Наскоро препрочетох „Записките…“ на Захари Стоянов и от описанието на овчарския бит и начини за лекуване напрво ми настръхна косата…
Българите прекарлено отдавна са се отдалечили от природата. Така че лично аз предпочитам да се интересувам от „бушкрафтърските“ умения на нородите, които доскоро (а някои все още са така) са живели много близо до природата.
Black Wolf, най-малко от теб съм очаквал такъв коментар. Няма да коментирам. Ще ти кажа само, че слабо познаваш народните песни и приказки. Във всички тях за гората се говори като за най-близко същество. За овчарите хич няма и да отварям дума. Жалко… Ама това е то положението след 20 години пропаганда от синия екран и всякакви американски телевизии. Хората знаят повече за бушкрафта отколко за живота на нашите дядовци и Българския бит и култура. . Срамота!
Почти започвам да схващам защо хората започнаха да се отказват от естествените материи като памук, вълна и кожа и ги замениха с всякакви найлони. За тези найлони плащат невероятни пари. Промитите от пропагандата мозъци не само не се усещат, че са изработени ами и агитират останалите със здрав разум да ги последват.
Замисли се в коя категория искаш да бъдеш. Ама аз не претендирам да разбирам. Може би за това не мога да разбера защо когато говорим за оцеляване трябва да се найлонизираме и да си купим най-скъпи играчки. Понеже не разбирам не се влияя от разните гурута, които ми ръсят акъл от екрана и интернет. Например скоро гледах клип на едното световно гуру как си точи ножа в аварийно бедствена ситуация. Пича даже си носеше специално портативно менгеменце да си стегне точилцето на него. Друг пък показваше как се готви. То хубаво, ама полевата му аварийно оцеляваща кухня бе по-модерно оборудвана от нашата домашна стационарна. Е не го разбирам такова оцеляване. Затова когато отивам да тренирам оцеляване се обличам в най-обикновен клин от резерва на БНА. Струва 5 лева и е безумно удобен. С него и в огъня да вляза все тая. Това последното трудно ще се случи с бушкрафтерите облечени в скъпи съвременни найлони. Нося максимум една войнишка мешка багаж. Един кат дрехи за преобличане и храна. Все пак съм на трнировка де, не в бедствена ситуация. Когато излизам като турист да скитам нося раница пълна с неща. Ама на туриста къщата му е раницата и той не е оцеляващ.
Е, мразят ме търговците. Мрази ме една цяла индустрия, че не им се давам да ме дресират като покупателно активно животно. Ама не ми пука. Няма да им вляза в схемата .
Не е необходимо да спорим с теб от тук нататък. Нито ти мен, нито аз теб ще превъзпитам. Ти си каза мнението, аз моето. Това му е хубаво на това „свърталище“, блога на Стоян, че ни дава право да си кажем и не ни цензурира много, много.
А пропо мислите ли, че един бушкрафтски форум като продължение на блога на Стоян ще е от полза? Ако да аз мога да организирам и инсталирам един на добър сървър.
Да не се засегне някой… „сборище“ = средище на единомишленици. Поне аз го употребих в този смисъл.
Ох, съжелявам… „свърталище“ = средище на съмишленици. Иимах това в предвид.
Не искам да влизам в безмислени спорове.
Само една забележка – световноизвестния гуру (Рей Миърс) показва как се точат ножовете в БАЗОВ ЛАГЕР – примерно на някаква експедиция. На други места показва как се точи нож с подръчни средсва.
Момчета, гледам последните ни разговори и се плаша в каква посока тръгва всичко. Много се опасявам да не назреят конфликти в „свърталището“ ни. Обикновено така се получава във форумите. Не искам и тук да е така. Нали точно в тази тема заговорихме за „общност“, „организация“, „асоциация“…? Не това е начинът…
Апелирам към проявяването на по-голяма сдържаност, разбиране и зачитане на мненията на другите. Разбира се, че всички сме различни, и че всеки има собствено мнение. Ако всички бяхме еднакви, знаехме и правехме нещата по един и същ начин, то щеше ли въобще да има какво да си говорим?! Много е лесно, както каза някой „да тръгнеш с рогата напред“. Въпроса е дали това е правилният начин.
Примерно аз бях квалифициран като обикновен глупав природолюбител, което ме слага в една категория с огромно количество други, които дори не са и чували за нещата, за които аз пиша и практикувам. Е, аз сигурно си го заслужих, като седнах и написах набързо между две задачи коментар, който явно е засегнал въпросния човек. Така е винаги, когато прибързваш. В бързината си аз написах коментара така, че не беше съвсем ясно какво съм искал да кажа. В началото наистина се обръщах към J.M. защото исках да защитя всички, които може да се почувстват засегнати. Малко по надолу обаче (от частта за героите) говорех общо и слагах всички в тази група (първо себе си
). Резултатът го видяхте. Ако бях продължил в същият дух, къде щеше да му излезе края?
Бих ви препоръчал винаги, когато нещо в коментарите ви разгневи, да не бързате да надраскате набързо в яда си нещо. Станете, разходете се, премислете. Защото е нужен само един „хвърлен камък“ и сипея да тръгне надолу. Опитайте се да подхождате без злоба, дори да се почувствате лично засегнати. Накарайте опонента да се аргументира, да каже защо мисли така. Понякога нещата са съвсем различни.
Hobo, казваш, че не си очаквал такова нещо от Black Wolf. И аз не очаквах големи и зрели хора да се джафкаме за глупости, но то се случва. Защо не го запита защо смята така? Да ти кажа честно, когато ми предложиха тия теми за българския „бушкрафтинг“, аз също много се замислих какви точно традиции имаме в това. Не отричам, че има разни умения и похвати, които дядовците ни са използвали, но те наистина не са много по-различни от това, което се е ползвало и в други части на Европа и света. Цялостното ни отношение към Дивото наитина някак отдавна е изчезнало. Пак казвам, че това е мое мнение и никого не карам да го приема.
Също така е дразнещо за останалите четящи, когато някой започне да твърди, че само той е прозрял истината, а всички останали са заблудени и са се „прекарали“. Много е важно да не караш другия да се почувства подценен и глупав, когато чете коментарите ти. Всеки има своята собствена истина, до която е стигнал по метода проба-грешка и си я отстоява.
Естествените материи може и да са добри и да са вършили работа в едни по-стари времена, но сега пък има нови, които също не са за изхвърляне. Аз също съм привърженик на материите Polartec и GoreTex. Вълната може да е с добри качества, но не може да се мери с лекотата на полара. Да не говорим, че е прекалено тежка и в относителен обем топли по-малко от него. А когато се намокри пък тежи тон, като съхне много по-бавно от полиестера. Тънката мембрана на горетекса ще ти спести това отвратително усещане. И не говоря за лъскавите шаренки продукти на ония фирми, дето искат майка си и баща си за едно якенце или панталон. Има военни продукти, които нито са скъпи, нито некачествени. Аз също съм за „качество на ниска цена“.
Също така никога не подценявайте книгите и филмите. Важна е реалната ситуация, но още по-важно е да влезете в нея подготвен. Няма как да научите от собствен опит всичко, което експертите вече са написали в книгите. Ако очаквате да научите всичко от собственият си опит, може да заплатите прекалено висока цена (минават ми в акъла думи като хипотермия, измръзване и отровни растения).
И всъщност кое те прави истински Сървайвър или Бушкрафтър. Реалната ситуация ли? Ако примерно аз утре отида някъде из Родопите, Стара планина или дай боже някое по-екзотично чуждоземно местенце и изкарам десетина дни само с два ножа и дрехите на гърба си, като междувременно си осигурявам и вода, и храна, и подслон и измина 100-150 км, това ще ме направи ли Сървайвър? Вероятно да, защото хората, които по Дискавъри се наричат Сървайвъри правят точно това. Еми мога да ви кажа със сигурност, че е по силите ми. Вижте как се променят нещата за 10 дни. А стотиците други, които съм прекарал в четене на книги, гледане на филми и „дялкане на пръчки на 3 км от вкъщи“, точно тези неща, които са ми дали възможност да го направя, стигат само за да бъда обикновен природолюбител?!
С цялата тая дълга тирада исках да ви покажа само едно: материята е обширна и често доста относителна. Зачитайте другото мнение и се аргументирайте в споровете си. Ако един спор се води както трябва, в него ще се роди истината. В другите случаи просто ще се превърне в караница. И не бързайте. Знаете за „бързата кучка“.
Сега персонални отговори:
Разбирам всеки.
@J.M.: Никога не съм искал да звуча назидателно, просто така излезе всичко. Друго имах предвид. Предупреждения към читателите винаги съм правил, когато сметна че има някаква опасност в написаното. Можеш да четеш (или не четеш) блога ми когато поискаш и имаш възможност. Тук няма елемент на задължителност.
@Hobo: Малка поправка – никога не ви цензурирам!
Трия само неща, които не са за тук. За форума – не знам… на мен лично не ми е нужен, но читателите може да са на друго мнение. Посещавах едни други форуми, които имаха раздел Оцеляване, но там нещата, както винаги във форумите (българските) се изродиха и като по правило замряха… Може пък в този случай да не е така! Нека другите решат. Аз мога само да подкрепям. 
Та това е в общи линии. Толкова дълго не пиша в повечето си публикации дори!
Добре е да спра, защото вероятно вече съм си донесъл много „поздравления“ и упреци в надменност и назидателност, но истината е, че само искам да ви посъветвам с най-добри намерения.
Поздрави на всички четящи! Благодаря ви, че сте тук!
Ъъъм, момчета, нещо не разбрах какво делиме тук ? Да не са обявили конкурс „Бушкрафтър на годината“ и тук да е мястото да си споделим предизборните платформи ?
Нека и аз да дам „моите 20 стотинки“ към разговора:
Аз не съм сървайвъл, бушкрафтър, оцеляващ и т.н. Аз съм прост турист. Чета този блог, защото мога да споделя идеи/знания с хора имащи сходни интереси като моите, и най вече – да черпя полезна информация от тях. Нито искам да натрапвам на някой моите разбирания за туризъм, нито искам някой да ми натрапва неговите – и това се получаваше, поне досега. Без да искам да взимам страна в спора – нека да не отричаме и оплюваме труда на Стоян. И аз не винаги съм съгласен с него, но това не пречи шапка да му свалям за редовното поддържане на този блог. Аз съм опитвал да поддържам блог – вярвайте ми, отнема страшно много време и усилия. Време и усилия, които Стоян може да посвети на семейството си например. Така че още веднъж призовавам – нека ценим чуждия труд !
Както ти сам каза Стояне, които пише коментар, го пише от своя гледна точка. Ако твоите разбирания за това което правиш са едно, аз ги виждам друго. Разбира се съм съгласен с накои от методите ти на и за действие в дадени моменти.
Към някои теми не съм хумористично настроен и едно от тях е оцеляването. Аз съм от тея хора които виждат в това нещо важно, а не просто преживяване на ръба. Това с дялкането на пръчки го забрави, беше тъпа обусновка, хубаво е човек да практикува нещо и още по-хубаво е то да му харесва. Това че можеш да оцелееш някъде, не ме кара да се комплексирам, точно обратното, радвам се че ти можеш. Също нека напиша, че които се е почувствал засегнат от някой мой коментар нека да си напиши доводите и причините.