xenos::life

Сега ще ви запозная с едно устройство, което е както находчиво и ефективно, така и лесно за изработване в полеви условия, дори и от аматьори. С негова помощ готвенето, отоплението и осветлението в пустошта са с една идея по-лесни.

Легендата е, че колонизатора Христофор Колумб е взаимствал това устройство, с което можеш както да си приготвиш храната, така и да се отопляваш или да си осветяваш пътя, от северноамериканските индианци. Оттам е получило и името си „индианска свещ“. В днешни дни е известно още като „дървен примус“, „шведски огън“, „финландска печка“ и т.н.

Това, което ще ви покажа в тази публикация, е изготвено от дърво с диаметър 8 см и дължина 10 см. Прави се за 15-тина минути и гори около 20-30, в зависимост от използваното дърво. Има добро КПД и може да кипне 2-3 литра вода. Много по-ефективни са „свещите“ с диаметър 12 см и дължина 18 см, както и тези с диаметър 15 см и дължина 30. Могат да се направят и по-големи. Идеята на този малък вариант е, да можете да го изготвите дори с помощта само на едно джобно ножче Викторинокс (за предпочитане от по-голямата серия, с трион)! Е, с такова ножче можете да направите и по-голям вариант на „примуса“, но тогава ще ви е по-трудно и неудобно.

Видът на дървото, от което ще направите „дървения примус“, няма особено значение, но има няколко неща, които трябва да помните. Смърча и бора много „пукат“ и разпръсват голямо количество искри, така че не са много подходящи, ако ще ги ползвате за готвене и отопление. Брезата гори добре и с горещ пламък, не „пука“, но пуши повечко, особено към края на горенето. Най-подходяща е сухата топола или трепетлика, която гори равномерно с безцветен пламък. Във всички случаи обаче, при изготвянето на „индианската свещ“ трябва да се използва по възможност най-сухото, но не гнило дърво.

В моя случай аз използвах парче сух бор, защото това беше най-сухото дърво, което ми попадна под ръка, а и обработката му щеше да е по-лесна.

Пропорциите на „свещта“ зависят от предполагаемото й приложение. Например за приготвяне на храна по-подходящо е късото, но дебело дърво. За осветяване – дългото и тънко, за да е по-удобно за носене. За отопление – дебело и дълго, тогава ще гори няколко часа.

Самият процес на изготвяне на „дървеният примус“ е доста прост:

Необходими са ни само парче дърво с подходящите размери, трион, евентуално по-голям нож, и парче тел.

Отрязваме парчето дърво с необходимата дължина. Ако нямате голям трион, можете да ползвате триона на джобното ви ножче „Викторинокс“, както и жичния трион от комплекта за оцеляване.

Разцепваме трупчето наполовина, а след това всяко парче още на половина. Това става и без брадва, а с помощта на ножа ви, като чукате върху острието му с друго парче дърво. Разцепването на четири въобще не е задължително. Ако можете на по-малко – още по-добре. Колкото по-малко са цепнатините, толкова по-късно „свещта“ ще прогори и ще се разпадне именно по тези цепнатини. Но тъй като целта ни е да направим отверстие в сърцевината на трупчето, ще ви е по-трудно да го издълбаете в двете половинки, отколкото да отцепите ъглите на всяка четвъртинка.

Премахваме сърцевината и на получените повърхности правим насечки с ножа, за да се получи това, което виждате на снимката. Така дървото ще се запали по-бързо.

Напасваме готовите четвъртинки от трупчето, като гледаме да прилегнат възможно най-плътно една към друга. Затягаме ги добре с парче тел. (Забравил съм да снимам завързването с телта, но пък ще го видите в клипа по-долу).

Напълваме отверстието с фини стърготини, които можем да направим като издялкаме парченцата дърво, останали ни след отцепването на сърцевината. Внимавайте обаче да не го натъпчете толкова плътно, че да прекъснете потока на въздуха в него, иначе ще ви е трудно да го запалите. Ако имате възможност, повдигнете „дървеният примус“ на два камъка или трупчета, за да има достатъчно пространство за притока на въздух. Ако нямате – то може предварително да изрежете в долната част на заготовката неголям отвор, който да играе ролята на въздуховод.

Вече можем да запалим „примуса“. Правилото, което трябва да запомните е, че ако го запалите откъм горният край на канала, то той ще гори по-дълго, но със по-слаб пламък. Ако го запалите отдолу – то ще изгори по-бързо, но пламъкът ще бъде по-силен. Самият процес на запалване не е съвсем лесен и трябва малко практика и навици, но със всеки следващ път ще се справяте все по-бързо.

Силата на пламъка на „дървеният примус“ може да се регулира чрез простото прекратяване на достъпа на въздух в долната му част. За приготвяне на храната е нужен пламък с височина 8-10 см. Ако използвате „свеща“ в ролята на факел, то можете без проблем да я държите в ръка дори силно горяща – дървото е добър топлоизолатор.

При пълното прекъсване на достъпа на въздух в долният край, „примуса“ преминава в режим на интензивно тлеене, който е подходящ за притоплянето на вече готовата, но изстинала храна. Ако искате да го загасите – просто закривате едновременно и горният, и долният край на канала.

След 10-тина минути горене започва саморазрушаването на „свеща“. Тя прогаря в основата си и по цепнатините, направени при изготвянето й. Трябва да внимавате за този момент, за да не не се разпилее върху екипировката ви, която може да се намира в близост до нея.

Заснех целият процес на изготвяне на примуса, както и неговото действие в кратко клипче. Можете да го видите:

„Дървен примус“ или „Индианска свещ“ from xenos on Vimeo.

Надявам се всичко това да ви е било полезно, и да ви влезе в употреба някой ден!

Гласувай за материала в svejo.net

Подобни постове:

• Идея за поставка за съдовете върху джобният спиртен примус
• Как да си направим джобен примус от кутия за бира
• Устройване на различни типове огън
• Разпалки от брезова кора

Публикувано на вторник, октомври 13th, 2009 в 9:53 в категория Бушкрафт, Направи си сам, Огън. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.