Преди ден-два прочетох книгата „Злой дух Ямбуя“ на един от великите руски писатели – Григорий Анисимович Федосеев. Чудя се как по-рано не съм попаднал на неговото творчество?! Макар и в оригинал (руски) и в електронен вид (на мобилния ми телефон), тя беше отлично четиво, което ми осигуряваше приятни сънища няколко нощи поред

Отдавна не бях чел приключенски книги, особено толкова добра, като тази. Тя определено успя да ме върне назад към годините, в които намирах книгите за едно от най-приятните развлечения.

Явно това е на път да се завърне!

Прочети нататък… »

Джон „Прерийният вълк“ Макферсън (John „Prairie Wolf“ McPherson) и съпругата му Гери Макферсън живеят на 46 акра дива, камениста и обрасла с кедри земя, намираща се в Кремъчните хълмове на Канзас. Те наричат себе си общо „Прерийните вълци“ . Те са уважавани експерти по Оцеляване и живот сред Дивото. Имат репутацията на едни от най-добрите в тази област и това се забелязва в техните ръководства и материали по темата. Интересуват се от коренните американски индианци и тяхната самобитна култура.

Прочети нататък… »

Вчера случайно минавах край книжарница „Хеликон“ и реших да се отбия, защото скоро не бях го правил. Последният път (преди около 2 месеца) идвах да проверя един слух, че издадената през 2002-ра книга на Джон Уайзман – „Ръководство по оцеляване на SAS“, предстои да бъде преиздадена това лято. Продавач-консултанта не беше чувал за такова нещо, но каза, че е възможно.

Е, слуха се оказа достоверен. Не влязох точно заради книгата, но все пак се загледах в отдела с подобни издания. Бях много приятно изненадан, когато забелязах отдалеч големите букви „SAS“.

Тя е в два тома, но се продава в комплект и струва 26 лева. Нищо за такова ценно четиво.

Ето и малко инфо за самата книга (за тия, които не знаят за какво иде реч):

Това е ръководство за оцеляване, писано от Джон Уайзман – служил като професионален войник и инструктор по оцеляване в една от най-елитните военни части – SAS. Това е настолната книга за всеки, който се обучава в тези войски.

Прочети нататък… »

Когато бях на 13-14 години прочетох една малка зелена книжка. Тя ме впечатли със пленителния и завладяващ стил, на който беше написана.
Книжката се казваше „Джунгли в двора“ и беше написана от руския писател и фотограф Юрий Аракчеев.
Днес съм решил да направя кратко ревю на тази книга.

„Джунгли в двора“ – Юрий Аракчеев; Земиздат 1989; София.

Първо малко предистория. През далечната 1989-та година бях избран за председател на училищния кръжок по Ихтиология (наука за рибите). Тогава кръжоците бяха модерно занимание, но вече беше започнало тяхното изчезване. Като поощрителна награда за председателстването ми получих няколко книги на биологическа тематика. В момента не мога да се сетя кои бяха останалите, но си спомням, че тази беше една от тях.

Прочети нататък »

„Изчезналият свят“ – Йозеф Аугуста; Наука и изкуство; 1983 г.

Това е следващото ревю на книга, която без съмнение бих сложил в списъка с произведения, които са оставили силни впечатления в мен и са станали едни от любимите ми четива.
Прочетох я за първи път когато бях на 10-11 години. Даде ми я моят кум. Естествено тогава все още бяхме две момчета-приятели от две приятелски семейства.

Книгата веднага ме грабна и я прочетох почти на един дъх. После я препрочитах отново и отново, когато сметнех, че съм я позабравил.

Това е малка книга, която е събрала в своите 168 страници цял един свят. Даже няколко светове, отдалечени на милиони години един от друг.
Авторът й е световноизвестния чешки учен-палеонтолог Йозеф Аугуста. В нея той разказва за историята на живота на Земята. Научните му познания му позволяват с невероятна детайлност и достоверност да опише живота на Земята през различните ери, животните и растенията които я обитават и взаимоотношенията между тях.

Ще си позволя да препиша увода на самата книга, защото той е завладяващ и дава, макар и бегла представа, за това, което ни очаква нататък:

„От дълбоките пропасти на безкрайното минало, в което столетията не са нищо друго освен нищожни песъчинки в огромния пясъчен часовник на вечността и в което хубостта и ужасът на някогашните светове са обвити с хиляди гъсти покривала на тъмна забрава, ще изплуват пред очите ти, драги читателю, непринудено нарисуваните картини от толкова далечни епохи, че би било смешно да ги броим по години и столетия.

Любознателният човешки дух като с вълшебна пръчица превръща мъртвите камъни в оживели наново страни, които някога, много отдавна са сияели от бляскава зеленина със сребърни ленти от реки, потоци и бистри планински ручеи, превръща ги в страни, които са били покрити с обширни вековни гори, необятни езера, бездънни блата, еднообразни пясъчни пустини или безкрайна морска шир.

Като с вълшебна пръчица открива човекът тъмните глъбини на непознатото минало, за да блеснат пред очите ти в слънчевата светлина на ясния ден, в здрача на тихата вечер и в тъмнината на нощта, при хубаво време или в развилняла се вихрушка и в грохота на бурята.

От зоркия поглед на човека не остава скрит и животът на първобитните същества, които, сякаш освободени от магията, изскачат от каменните си гробове и пак заживяват, както са живели, и пак си пробиват път през мъките и теглилата на всекидневието.

И знай, драги читателю, че разказите за тези вълшебни страни и чудни същества са само незначителни събития, дребни случки от възхитителната праистория на развитието на Земята и нейния живот.“

След това следва едно не по-малко завладяващо начало на първият разказ. Сигурен съм, че ако започнете да четете книгата просто така, за да уплътните малкото свободно време вечерта преди да заспите, както направих аз, има голяма вероятност да се разсъните и да окъснеете.

Книгата е сбор от няколко разказа, всеки от които се развива в определена ера от историята на Земята.
Разказите са подредени хронологично, като се започва от най-ранния в историческо отношение и се стигне до разказа за живота на пещерните хора.
Имената на разказите са: Изчезналият свят, Последният път, Змейският залив, Надценени сили, Страшното езеро, Проигран живот и Тайнственият кумир.
Те изобилстват с невероятни художествени описания на местности, животни и растения, толкова ярки, че понякога ти се струва, че ги виждаш пред себе си.
Към разказите има и красиви рисунки, показващи ключови сцени.

Първият разказ е за живота през горния карбон, палеозойската ера. Основни действащи лица са земноводните, насекомите и някои древни влечуги.
Вторият е за гигантските влечуги платеозаври, които са живели някъде в днешна Германия през триас (мезозойската ера).
В третия се разказва за живота в морето и крайбрежието му също през триас, в същата област на днешна Германия.
Четвъртият разказ се развива в щата Уайоминг (Северна Америка) през късната кайнозойска ера. Главни герои са древни хищни и тревопасни бозайници.
Петият разказа е за природата и нейните обитатели през неогена в днешна Чехия.
Действието на шестия разказ се развива някъде в Европа през плейстоцена на неозойската ера.
Последният разказ се развива през палеолита и разказва за живота на първобитните хора някъде из пещерите на днешна Чехия. Много поучителен и интересен разказ за оцеляването на малка групичка първобитни хора, които са се отделили от голямата общност и изкарват една гладна и студена зима сами в малка пещера.

Светът и характерите във всеки един разказ толкова се отличават един от друг, че читателят може само да се изумява колко различен е бил живота на Земята през различните периоди.

Тази книга ми е донесла толкова приятни моменти през зимните вечери, когато навън бучи вятъра, а аз си лежа в топлото легло и странствам сред невиждани от човешко око светове, виждам отдавна изчезнали животни, и си мечтая поне за миг да съм там.
Какви вселени откриват децата в няколко листа хартия. Ще ми се още да можех така.

С две думи – Препоръчвам книгата на всеки, който се интересува от природата, живота и историята на Земята. Не на последно място и за тези, които обичат хубавите художествени описания.
Жалко, че вероятно не може да се намери никъде, освен в библиотеките. Все пак е издадена в България през 1983-та, а е написана през 1971-ва.

Класика.

Наскоро се рових из старите си вещи и попаднах на една книга, която ми се струваше страшно полезна, когато бях малък, и когато се интересувах почти само от Биология.
Замислих се, дали няма да е добре да направя нова категория в блога ми, където отвреме-навреме да пускам по едно ревю на книгите, които са ми направили някакво впечатление, или са ми били много полезни, без значение сега или в близкото минало.
Та ето днес ще започна тази традиция с ревюто на точно тази стара, но много полезна някога за мен, книга:

„Составление колекций по естествознанию“ – Павлович, С.А.; Учпедгиз; 1947 г.

Първо историята за това, как се сдобих с книгата:
Някъде около 1990-та година, когато съм бил на около 11 години, бяхме ходили на сбор в родното село на баба ми – Овчарово, област Шумен. Къщата на баба ми е съседна на бившето селско училище, което беше вече закрито от незнайно колко за мен години. Поради липсата на подръжка, а и от постоянните набези на селските дечурлига и търсачи на безплатни строителни материали, сградата вече беше в доста окаяно състояние. Прозорците и вратите липсваха, стаите бяха опразнени и покрити с прахоляк и боклуци. На няколко места покрива дори се беше срутил.
С брат ми решихме да огледаме какво е останало вътре. Спомням си, че в една от стаите намерихме гипсов макет на страничен срез на човешка глава и разглобяващ се макет на човешко сърце. Имаше и препариран шаран, но той беше доста оръфан от плъховете и кварталните котки.
Най-добре беше запазена стаята, в която се е помещавала малката училищна библиотека. Там прозорците бяха почти здрави и нямаше толкова влага и прахоляк. Жалко, че някои беше прибрал или потрошил рафтовете за книгите, и те се валяха по земята. Поне бяха цели. От един шкаф стърчеше някакъв метален шиш и аз реших да нанижа на него някоя книга. Вдигнах една от земята и я ударих в него. Корицата излезе дебела и шиша едва успя да я пробие леко. Тогава забелязах заглавието върху горната корица. В превод – „Съставяне на колекции по естествознание“.
Pазбрах, че това ще е нещо интересно и я разлистих набързо. Веднага си тръгнах оттам. Нямаше просто какво по-добро да намеря вече.
За тези, които не знаят защо толкова съм се зарадвал, ще обясня:
В далечната 1990-та Интернет беше нещо, за което малко хора бяха чували. В училищните и градските библиотеки можеше и да се намери нещо полезно, но толкова трудно и на късмет, че дете на 10-11 години не можеше да се справи.
Бях страшно запален по биология, и бях изчел почти целия раздел по Биология, Екология, Ботаника и т.н. в кварталната библиотека, който беше в размер няколко рафта. Въпреки това не бях попадал на подобно ръководство, в което стъпка по стъпка да се обяснява процеса на хербаризиране, препариране и съхрaнение на колекциите от различен биологичен материал.
Прочетох 260-те страници на един дъх, и после неколкократно я препрочитах и винаги стоеше на масата ми в ролята на ръководство.
Няколкото лета след това я използвах активно при съставянето на колекция от препарирани насекоми. Това беше едно от хобитата ми по това време. Събрах доста интересна и богата сбирка от бръмбари, пеперуди и други насекоми, доста голяма част от които дори вече не мога да видя на живо.
Все още не мога да си простя немърливостта, с която се отнесох към съхранението им, когато попорастнах.
Бях затворил кутиите плътно и бях сложил вътре нафталинови хапчета, но няколкото години, през които въобще не се сещах за тях, бяха стигнали нафталина да се изпари и колекциите да бъдат унищожени от молци и други такива лешояди.
Когато един ден ми попадна цифров фотоапарат, реших да ги снимам, за да ми останат документирани. Лошата изненада беше, че в кутиите стърчаха само карфиците а дъното им беше покрито с финна пепел от изядените насекоми.
Ми… така е. Уж порастнахме и тръгнахме по жени и купони, а станахме още по-големи келеши.

Та стига с това отклонение. Тия са за друга категория в сайта.
Ето накратко за какво става дума в книгата:
Тя е написана като ръководство за учителя по естествознание, което да му обясни по достъпен начин и да му помогне с възможно най-достъпни средства, да състави колекции на различни теми от естествознанието, които да му помогнат в преподавателската работа.
В книгата са описани стъпките и особенностите при препарирането на всякакъв вид животни и растения, като едноклетъчни, мекотели, насекоми, паяци, риби, земноводни, влечуги, птици, гръбначни и т.н.
Има и ръководство за тематични колекции, като например мимикрия, полов диморфизъм, устройство на орган и т.н.
Има също така инструкции за изготвянето от подръчни материали на кутии, банки и различни други вместимости за съхранение на колекциите.
Малко е трудно да направиш ревю на точно такъв тип книга, понеже с няколко изречения се описва най-общо съдържанието й, а от по-големи подробности няма нужда.

Трудно мога да обясня каква скъпоценност ми се виждаше тази книга в ония години. Много се радвам, че ми попадна по такъв неочакван начин.

Тъй като книгата е стара и едва ли е обект на авторски права, ще си позволя да я предоставя за сваляне от моя блог.
Вярно, че сега можете да намерите в Интернет къде-къде по-модерна и изчерпателна информация на тази тема, но хората, на които ще им бъде интересно да надникнат в нея и да се докоснат до идиличното усещане, което носеха онези далечни социалистически години, нека да заповядат.

Можете да свалите книгата от този линк.